Мир ви, мои драги деца, мир!
Моите деца, идвам от небето да ви събере в молитва. Аз, вашата Небесна Майка, дойдох да ви донеса своите благодати, за да се напълнят сърцата ви с Божия любов.
Радувам се на присъствието ви, на молитвите ви и на упорството ви в ходенето обединени със вашата Небесна Майка, защото искам да ви водя до Исус.
Обожавам ви и казвам ви, че Бог днес гледа към вас с любов и ви благославя. Бъдете на Бога и ще бъдете свети.
Благословявам всички: във името на Отца, Сина и Святого Духа. Амин!
Тази нощ, когато се върнах в Бреша при зората, дяволът дошъл да покаже цялата си злост срещу делото на Бога и Девята. Беше около 3:00 ч., кога съм се събудил и не можах да спям. Чувствах безпокойство, като че ли нящо лошо ме обгражда. Наведнъж стената на стаята, в която бях, изчезна и видях уродливо демонично существо, което ме гледаше отвън от апартамента на приятелите ми. То беше по скалите и оттам ме наблюдаваше. Не могло да влезе там, където бях аз. Някво нещо го спря. Знах че това е демон от по-нисък ред и че този демон бе там, опитвайки се да изпълни заповедта, която беше получил, но не можа. Започнах да моля Свети Михаил Архангел и да призовавам кръвта на Христа и демонът, като светкавица, с такава скорост избяга плашещ се. След няколко минути, след малко молене, заспях отново. Около 4:55 ч., събудих ме пак и чух, че входната врата на сградата, която има три етажа, се отворя. И някой започна да ходи по скалите и влезе в апартамента на първия етаж. Не мина много време, мисля около пет минути, вратата отново се откри. Беше друг човек, който влизал в сградата, само че този път направи твърде громък и странен шум. Всичко в момента имаше ужасен звук. Започнах да чуя крачките на някого, които ходиха по скалите, но те беха тежки и при всеки стъпка чувствах се болнав. Пак стеновете на стаята изчезнаха и видях кой качваше по скалите: беше главният демон Люцифер, ужасен, облечен в черно, като уродлив човек, полу-животно. Очите му беха червени от омраза. Чувствах зла сила, която искаше да ми навлече страх и отчаяние, но скоро си спомних Исуса, Девята и Свети Йосиф, техните майчински думи, тяхната любов и защита над мен и този страх и отчаяние изчезнаха. Люцифер също се опитваше да влезе в мястото, където бях аз, но не успя. Гледаше с омраза за пролука, място, през което можеше да влезе в къщата на приятелите ми, но не можа. Рекох му: Тук няма място за теб. В тази къща владеят само Исус, Нашата Госпожа и Свети Йосиф. Тука принадлежи само на тях, а не на тебе. Отиди! ...Дяволът ме погледна с презрение и ми рече: Защо си дошъл тук отново? Ще продължиш ли да правиш този цирк? Спряй се. Ще спрешь или ще продължиш? ...Отговорих със цялата смелост и сила на сърцето, което ми е дал Бог: Никога няма да спрам и никой не ме ще спре от говорене за посланията на Бога и Девята. Нито ти, защото Бог е с мен и Той е Всемогъщият. Отиди!!! ..Тогава дяволът рече: Тогава битката започна между теб и мене!... Пак призовах кръвта на Христа и защитата на Девята и демонът, пълен с омраза като луд, защото не можа да влезе в стаята, където бях аз, влезе в апартамента на първия етаж и оттам под легла ми направи прозореца на стаята, където бях аз, да се разтърси стъклото и изчезна. Когато той си отиде, чувствах как цялото ми неспокойствие изчезна и мирът на Бога ме обгръщи отново с силна сила.